1939

Из биографични бележки на Стилян Михайлов

През 1934 година бях преместен при депо Каспичан. Приех депото от инженер Петров, през което време директора на БДЖ Колчев бе закрил длъжността на 4 депа заемани от инженери. Депо Каспичан бе с 80 служители, с голяма работилница – дековилно депо, което обслужваше влаковете до гара крайна до Румънската граница с три помощни и резерви машини нормални с район Провадия и Търговище. Изпълнявах отговорна и отчетна служба – административна, техническа, финансова, материал, инвентарна. Осребрявах платежните си в гр. Нови – Пазар – на 4 километра от Каспичан. Требвах и изготвях ведомости за заплати, километрически възнаграждения, персонални добавки и по същите аз изплащах. Отчитах и потребителната кооперация с помощта на трима машинисти, които дежуруваха като деломайстори в депото.- старши майстор в работилницата, магазинер с раздавача, прислужник в канцеларията, електротехник, който ми и помагаше, но е и постоянно. При изготвяне на ведомостите аз сам си ги нанасях в книгите за изплащане, но не всички бяха щатни.

През месец юли 1939 година бях освободен от служба за прослужени 34 действителни години и то изключително само по БДЖ, с изключение на 3 месеца през време на стачката 1919/1920г. и отчетна, парична, материална и инвентарна съм награден с орден „Сребърен кръст „Александър Невски ІІ степен от Главната Дирекция на Б.Д. Железници.

Comments are closed.