1903

ПРЕДИСТОРИЯ

Историята на Балканите след разпадането на Отоманската империя в края на 19 век се характеризира с етнически и религиозни и идеологически конфликти. Построяването на железниците в края на 19 век свързва страните съседки и улеснява достъпа до Балканите. Но наистина ли е така? След изграждането на жп линиите конфликтите на Балканите се изострят. Новите граници разделят не само държавни територии. Много семейства остават разделени. Много семейни истории премълчани или пренаписани.

Историята на моето семейство е една от многото такива.

Дядо ми Стилян Михайлов

Из биографични бележки

Роден съм в гр. Самоков на 18.ІІІ.1885 година от бедно занаятчийско семейство. Баща ми бе по професия фурнаджия. Държеше под наем фурна в махала с по-добро материално положение на семействата и от там носеше името „Чорбаджийската фурна”; беше много услужлив, честен, трезвен и се носеше добре с всички махаленци, а и те бяха доволни от работата му. Плащаха пиширмето /пекането/ си на два пъти в годината – на Гергьовден и Димитровден, а за гювечите по традиция – на Коледа, Великден и Гергьовден, с печени прасета, гъски и агнета със зеле и парче сланина препържено, а агнетата пълни с ориз и дреболии, добре подмазани отгоре с чисто краве масло или мас. Беше майстор на опичането им. Плащаха си отделно по 5 гроша на гювеч…

…Седалището на вътрешната македонска революционна организация „Трайко Китанчев” бе в нашата къща в гр. Самоков, ул. „Владимирска” № 89 близо до американския пансион, река Бистрица и Искър. Такива организации имаше в Дупница и Кюстендил. На някои от членовете помня и имената Велко Миков от Кула, наш зет от Видинско, Тошо Иванов от Луковитско, убит в Македония, Душо Желев от Бургаско, Делчо Коцев – Харманлийски, Асен Хаджи Василев – Самоков, Петър Самарджиев – Македония, Никола Дочев – Стара Загора, Петър Юруков – Карлово, Иван Димов – Сливен, Иван Цветков – с. Долна баня, Самоковско, Лука Говедов с когото снабдявахме четниците с храна, а аз им обменях турските пари с български в магазина на братя Сотирови в чаршията на Самоков. Често пъти са идвали у нас на срещи Гоце Делчев, Матов, Димо Х. Димов, дядо Георги Чернопеев и други видни македонски дейци и патриоти. На някои от тях убити в Македония имаше и ликовете им (снимки) с къси биографии в Червен Народен Календар от 1903 и 1904г.

Comments are closed.